Зеленчукопроизводството на открито става все по-голямо предизвикателство. Климaтичните промени, екстремните метеорологични условия и липсата на хора, готови да работят навън, правят този отрасъл труден за поддържане. Иво Тончев — градинар от софийското село Негован — разказва как се адаптира чрез иновативни и устойчиви агротехники.

Живот на открито — предизвикателство за новото поколение

„Все по-малко хора са пригодни за работа на открито. За някои дори самото излизане навън е стресиращо — дали ще вали, ще пече, духа, студено е или пък прекалено горещо. А земеделецът трябва да е навън, всеки ден“, споделя Иво.

Част от производството му вече е преместено в пасивни парници — без отопление, поради високите разходи в региона на София. Той не гони ранното производство на летни култури, както фермерите от Южна България. При него всичко се случва в сезон — така, както природата е отредила.

Сблъсък с природата

Само седмица след като изгражда нова оранжерия, буря с градушка унищожава не само новото покритие, но и значителна част от реколтата — включително добре развития ранен лук. Близостта до софийското летище не позволява прилагане на противоградови ракети — заради самолетния трафик.

„Единственият начин да се справим е да преместим чувствителните култури като домати, краставици и пипер в защитена среда. Навън вече е трудно да отгледаш нещо качествено, без тежка химия“, казва Тончев.

Баланс между традиции и иновации

В стопанството си той тества ежегодно около 15 сорта домати — стари и нови. Целта му е да открие устойчиви, вкусни и плодородни сортове, които се адаптират към местните условия. През лятото отглежда класически летни култури, но и организира образователни фермерски програми за деца, които се учат как се отглежда храна, как се замесва хляб и какво значи истинска храна, свързана със земята.

„Искаме да оставим тази земя в по-добро състояние за децата ни“, казва той.

Възстановителното земеделие — пътят напред

Иво използва техники от пермакултурата — например така нареченото "пермакултурно трио" при овощните градини: редуване на семкови, костилкови и бобови култури (ябълка, череша и бобов храст). Бобовите растения не само подхранват съседните дървета, но и служат като преграда за болести и вредители. Ако са медоносни, поддържат и пчелните семейства.

Критик на индустриалното земеделие, Тончев напомня, че "зелената революция" е помогнала за прехраната след двете световни войни, но и е причинила дълбока деградация на почвите в глобален мащаб.

„Губим плодородна почва с темпове, равни на площта на България годишно. Това не може да продължава“, предупреждава той.

Почвата като жив организъм

В неговата ферма не се използват фрези, плугове, химически торове или пестициди. Работи се с ръчни инструменти и по методи, които все още нямат наименования на български. Земята не се обръща, а обработката се свежда до минимална намеса — с постоянни лехи и пътеки, които не се тъпчат.

„Фокусът е не само върху това да не използваме пестициди, както в биоземеделието, а да възстановим и подобрим самата земя. Искам земята да става по-жизнена, с по-добра структура, с повече полезни организми. Само така ще отглеждаме истинска, пълноценна храна“, казва той.

Тъканни култури — бъдещето при картофите?

Иво прилага и модерни технологии. Работи върху собствено производство на посадъчен материал от картофи, използвайки метода на тъканните култури — практика, разпространена във Франция, но все още рядкост у нас. Целта: чист, устойчив и свободен от вируси генетичен материал.

„В България сме силно зависими от внос на семена от Северна Европа. Нашето семепроизводство почти е изчезнало. Трябва да върнем контрола в нашите ръце“, убеден е Тончев.