Зеленината не е лукс, а необходимост – особено за хората, които живеят в градовете. Това подчерта Веселка Трифонова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на професионалните озеленители в България, в разговор за ролята на озеленяването в съвременната градска среда.

По думите ѝ качеството на зелените пространства пряко влияе върху качеството на живот. „Не става дума само за хората с къщи и дворове. Става дума за средата, в която живеем всички – за начина ни на живот, за здравето ни, за тонуса ни и за отношението ни към пространството около нас“, посочва тя.

През последните години развитието на зелените площи в урбанизираните територии се превръща в основен приоритет. Причината е ясна – устойчивостта на градовете и способността ни да се адаптираме към динамичния начин на живот са пряко свързани с качеството на озеленяването.

Озеленяването – задължителна част от строителния процес

Ландшафтният или паркоустройственият проект е неизменна част от всеки строителен процес. Той се изисква по силата на Закон за устройство на територията и е обвързан с конкретни показатели и изисквания за всяка урбанизирана зона.

Проектите се изработват от ландшафтни архитекти с пълна проектантска правоспособност и са част от документацията за издаване на разрешение за строеж. Освен националната нормативна рамка, всяка община има право да приема собствени наредби – например Наредба за изграждане и опазване на зелената система на Столична община, която регламентира устройството на зелената система в София.

След одобрението проектите се изпълняват – понякога от специализирани фирми, понякога от самите инвеститори. И именно тук се появява проблемът: към момента няма изискване за лицензиране на озеленителната дейност.

Сив сектор и нужда от регулация

Според Трифонова липсата на регламент създава предпоставки за сив сектор. „Има много фирми, които работят без ясно регламентирани условия. Ние настояваме за наредба или законодателна инициатива, която да въведе изисквания към фирмите – както е в строителството“, обяснява тя.

Идеята е в сектора да работят доказани специалисти – ландшафтни архитекти, агрономи, еколози – и в нормативен документ ясно да бъде разписано какви кадри трябва да има във всяка фирма.

Към момента обаче липсва законодателна инициатива, а опитите на бранша да достигне до институциите са по-скоро епизодични и без устойчив резултат.

По-голяма общност, по-силен глас

Една от основните цели на асоциацията е разширяване на професионалната общност. Когато Трифонова поема председателството, членовете са 29 фирми. Днес те вече са 56, а интересът продължава да расте.

Асоциацията организира и конкурс за изпълнени проекти, отворен за всички регламентирани фирми в бранша, което допринася за по-голяма видимост и популярност на професията.

Тенденции: покривни градини и роботи с изкуствен интелект

Технологиите в озеленяването се развиват изключително динамично. Покривните и фасадните градини вече са почти стандарт при новото строителство в София – особено върху подземни гаражи. Все по-често се реализират и градини върху реални покриви на високи сгради.

Навлизат и роботизирани системи за поддръжка с изкуствен интелект – автоматизирани косачки, които поддържат тревните площи с постоянна височина и прецизност. Очакванията са скоро да се появят и ефективни решения за роботизирано плевене.

По отношение на растителността новостите също са постоянни – всяка година се представят нови видове, сортове и дизайнерски концепции. Един от най-значимите европейски форуми в тази област е изложението в германския град Есен, където се показват най-новите тенденции в посадъчния материал и аранжировките.

Частните инвеститори изпреварват публичните проекти

По-иновативните и впечатляващи решения засега се реализират предимно в частни имоти. Там собствениците са склонни да инвестират повече и да експериментират със стилове и концепции.

В обществените пространства обаче често доминира критерият „най-ниска цена“, което ограничава възможностите за модерни и тематични паркови решения, специализирани детски площадки, спортни зони и облагородяване на речни пространства – практика, широко разпространена в европейските градове.

Недостиг на кадри

Секторът страда от недостиг на кадри, особено на средно квалифициран персонал – паркоустроители, озеленители, аранжори. Макар да съществуват професионални гимназии, паралелките са малко, а част от завършилите продължават обучението си във висши учебни заведения или се насочват към други професии.

Личната мотивация

За Веселка Трифонова изборът на професията е продиктуван от любовта към живите растения. „Архитектурата е предизвикателство, но една фасада след пет години изглежда по същия начин. Градината – никога. Тя се променя всеки месец, всеки сезон. Това движение, този живот носят огромно удовлетворение“, споделя тя.

Попитана с кой проект се гордее най-много, тя отговаря без колебание: „Нямам проект, който да не обичам. Това е като с децата – не можеш да избереш едно пред друго.“