Традиционните разпръскващи системи за дъждуване продължават да се използват за поливане на тревни площи, но все повече собственици търсят решения, които ограничават загубите на вода и се съобразяват с реалните нужди на растенията.

Сред предпочитаните алтернативи са капковото напояване, просмукващите маркучи, автоматичните системи със сензор за влажност и програматорите, които използват данни за времето.

Капковото напояване подава водата бавно и локализирано до кореновата зона чрез тръби и капкообразуватели. Това е утвърденият термин, използван и в европейската нормативна терминология за микронапояването.

Защо разпръскващите системи се използват по-рядко?

Обикновените градински пръскачки разпределят водата във въздуха върху сравнително голяма площ. При вятър, високи температури, неправилно налягане или лоша настройка част от водата може да се изпари, да попадне върху алеи и настилки или да се оттече, преди да достигне корените.

Микронапояването подава водата при по-нисък дебит и директно до растенията. Според програмата WaterSense на Американската агенция за опазване на околната среда подобни системи могат да използват между 20 и 50% по-малко вода от конвенционалните разпръскващи системи.

Основните причини за нарастващия интерес към по-икономично напояване са:

• стремежът към по-ниско потребление на вода;
• ограничаването на изпарението и оттичането;
• по-прецизното поливане на отделни растения;
• възможността за автоматично управление;
• по-малкият риск от преовлажняване;
• по-доброто адаптиране към горещи и сухи периоди.

Капковото напояване е подходящо за лехи, храсти и дървета

Капковата система подава вода в точно определени точки чрез капкообразуватели или капков маркуч. Така се овлажнява основно коренообитаемият слой около растенията, а не цялата повърхност на градината.

Подходяща е за:

• цветни и зеленчукови лехи;
• живи плетове;
• декоративни храсти;
• овощни и декоративни дървета;
• повдигнати лехи;
• саксии и растителни контейнери;
• тесни ивици покрай огради и алеи.

За обикновена тревна площ надземното капково напояване невинаги е най-практичното решение. При морави по-често се използва добре проектирана система за дъждуване или специално подземно капково напояване. Официалните препоръки за микронапояване също го насочват основно към градини, дървета и храсти.

Интелигентните програматори намаляват излишното поливане

Съществуващата автоматична поливна система не е необходимо да бъде премахвана, за да стане по-ефективна.

Стандартният програматор може да бъде заменен или допълнен с:

• датчик за дъжд;
• сензор за влажност на почвата;
• програматор с Wi-Fi управление;
• контролер, използващ местни метеорологични данни;
• регулатор на налягането;
• отделно управление на поливните зони.

Метеорологичните програматори коригират графика според времето и условията в двора, а сензорите за почвена влажност могат да прекратят планираното поливане, когато почвата вече съдържа достатъчно вода.

Така автоматизацията не означава задължително повече потребление. При правилна настройка тя може да ограничи поливането след валеж и да подава вода само когато е необходима.

Прекомерното поливане вреди на тревната площ

Повече вода не означава непременно по-здрава морава.

Прекомерното и твърде честото повърхностно поливане може да насърчи развитието на плитки корени. Това прави тревата по-зависима от редовното напояване и по-уязвима при високи температури.

Задържането на влага по листата и в горния почвен слой може да създаде условия за заболявания, а преовлажнената почва затруднява достъпа на въздух до корените.

По-рядкото, но достатъчно дълбоко поливане стимулира корените да се развиват надолу. В публикацията за премахване на глухарчетата от тревната площ е разгледан и проблемът с честото повърхностно поливане, което подпомага образуването на плитка коренова система.

Как да поливаме моравата без излишен разход?

Вместо да се следва един и същ график през целия сезон, поливането трябва да се съобразява с:

• температурата;
• валежите;
• вида на почвата;
• изложението;
• засенчването;
• вида на тревната смес;
• състоянието на кореновата система.

Проверете почвата с отвертка или тънък метален прът. Когато инструментът влиза трудно и почвата е суха под повърхността, вероятно е необходимо поливане.

По-добре е тревата да се напоява по-рядко и в достатъчна дълбочина, отколкото всеки ден да се мокри само най-горният слой. Подобна стратегия насърчава по-дълбоко вкореняване и по-добра устойчивост при засушаване.

Поливайте рано сутрин

Най-подходящият момент за поливане обикновено е рано сутрин.

Тогава температурите са по-ниски, въздушното движение често е по-слабо и растенията разполагат с време да усвоят влагата преди най-горещата част на деня.

Вечерното поливане също може да бъде приложимо при определени условия, но продължителното задържане на влага върху листата през нощта трябва да се избягва.

За българските климатични условия в горещите месеци е по-правилно графикът да се определя според реалната влажност на почвата, а не според фиксиран брой поливки.

Събирането на дъждовна вода намалява използването на питейна вода

Резервоарите и съдовете за дъждовна вода позволяват валежите от покрива да бъдат събрани и използвани по-късно за градината.

Събраната вода може да се използва за:

• саксийни растения;
• декоративни лехи;
• храсти и дървета;
• ръчно поливане на отделни сухи участъци;
• капкова система с подходящ филтър и помпа.

Темата за събирането и повторното използване на дъждовна вода присъства все по-често и при съвременните проекти за устойчиво озеленяване.

Резервоарът трябва да има стабилна основа, капак, защита срещу преливане и мрежа, която ограничава попадането на листа и насекоми.

Изберете сухоустойчива тревна смес

Подходящият избор на тревни видове може значително да намали нуждата от допълнително напояване.

За слънчеви и по-сухи терени често се използват тревни смески с по-високо съдържание на тръстикова власатка – Festuca arundinacea. Тя развива по-дълбока коренова система и се отличава с по-добра устойчивост на топлина и засушаване в сравнение с част от останалите хладолюбиви треви.

В България се предлагат сухоустойчиви смески, в които тръстиковата власатка се комбинира с многогодишен райграс и ливадна метлица.

При избор трябва да се отчетат:

• слънчевото огряване;
• натоварването и утъпкването;
• типът на почвата;
• възможностите за поливане;
• желаната височина на тревата;
• климатът в съответния район.

За нови или разредени площи вижте и ръководствата кога се сее райграсът и как да засадите тревни семена върху съществуваща морава.

Здравата почва задържа по-добре влагата

Добрата почвена структура е също толкова важна, колкото и поливната система.

Уплътнената почва задържа вода на повърхността и ограничава развитието на корените. Прекалено песъчливата почва пък може да пропуска влагата твърде бързо.

Състоянието може да се подобри чрез:

• аериране;
• добавяне на добре разложен компост;
• подсяване на оголените участъци;
• косене на подходяща височина;
• оставяне на ситно раздробените тревни остатъци;
• ограничаване на прекомерното утъпкване.

При мулчирането на тревните площи ситно нарязаната тревна маса се връща върху моравата и постепенно отдава част от съдържащите се в нея хранителни вещества.

Трябва ли старата поливна система да бъде премахната?

Пълното отстраняване на подземна система може да изисква разкопаване на тревната площ и озеленените зони.

Когато системата вече няма да се използва, по-практично решение може да бъде:

1. да се спре водоподаването;
2. тръбите да се изпразнят;
3. отделните кръгове да се затворят;
4. видимите разпръсквачи да се демонтират или обезопасят;
5. системата да се запази за евентуално бъдещо възстановяване.

Преди изключване трябва да се провери дали няма течове, повредени клапани или участъци, в които остава вода.

Не е необходимо да премахвате цялата морава

Икономията на вода не означава непременно пълен отказ от тревната площ.

Възможно е да се намали размерът ѝ и част от двора да бъде заменена с:

• сухоустойчиви декоративни растения;
• чакълести и каменни градини;
• мулчирани лехи;
• почвопокривни видове;
• местни растения;
• декоративни треви;
• зони за сядане и настилки.

Тенденцията към намаляване на ресурсно интензивните тревни площи се свързва с по-лесната поддръжка, по-ниското потребление на вода и създаването на по-разнообразна растителна среда.

Пет практични съвета за икономично поливане

1. Проверявайте почвата, а не само тревата. Повърхността може да изглежда суха, докато в коренообитаемия слой все още има достатъчно влага.
2. Косете по-високо през лятото. По-дългите стръкове засенчват почвата и ограничават нагряването и изпарението.
3. Поливайте рано сутрин. Това намалява загубите от изпарение и дава време на растенията да използват влагата.
4. Настройвайте различните зони отделно. Тревата, храстите и цветните лехи нямат еднакви нужди от вода.
5. Проверявайте системата редовно. Счупени дюзи, неправилно налягане и поливане на настилки могат да доведат до значителни загуби.

Заключение

Традиционните градински пръскачки не изчезват, но вече не са единственото решение за поддържане на зелен двор.

При цветни лехи, дървета и храсти капковото напояване може да намали потреблението и да подава водата по-прецизно. При тревните площи по-подходящи могат да бъдат добре настроените разпръсквачи, подземното капково напояване или интелигентните програматори със сензори.

Най-добрият резултат се постига чрез комбинация от ефективна поливна система, подходяща тревна смес, здрава почва и график, съобразен с реалните метеорологични условия.