Ново европейско ръководство, представено от BUILD UP, разглежда финансови механизми за изграждане и дългосрочно управление на зелена инфраструктура в градовете – от паркове и улични дървета до зелени покриви, дъждовни градини и системи за устойчиво градско отводняване.

Основният акцент е върху необходимостта разходите за поддръжка да бъдат планирани още при инвестицията, вместо да остават без осигурено финансиране след приключване на строителството.

От еднократна инвестиция към управление през целия жизнен цикъл

Един от основните проблеми при зелената инфраструктура е, че често се осигурява бюджет за изграждане, но не и достатъчен ресурс за последваща грижа.

Ръководството разделя финансовите инструменти според тяхната функция. Част от тях осигуряват първоначален капитал, други позволяват насочване на съществуващи публични средства, а трети са предназначени за поддръжка и дългосрочно управление.

Този подход е особено важен при новозасадени дървета, дъждовни градини и зелени покриви, чиито проектни характеристики зависят от редовно поливане, наблюдение, почистване и своевременна подмяна на растителността.

Бизнес районите могат да участват във финансирането

Сред разглежданите механизми са т.нар. Business Improvement Districts – райони, в които местният бизнес може да участва чрез целеви вноски за подобряване и поддръжка на публичната среда.

Подобен модел позволява да бъдат финансирани локални подобрения в определени градски зони, включително озеленяване и грижа за вече изградената инфраструктура.

Ръководството разглежда и ролята на зелените обществени поръчки. Те не създават допълнителен финансов ресурс, но позволяват още в договорите да бъдат включени изисквания за жизнен цикъл, задържане на дъждовни води и конкретни екологични резултати.

Така зелената инфраструктура може да се превърне от допълващ декоративен елемент в измерима част от обновяването на улици, квартали и обществени пространства.

Плащането може да бъде обвързано с реален резултат

Друг подход са договорите за поддръжка, при които плащането зависи от постигнати показатели.

Те могат например да включват процент на оцеляване на новозасадените дървета, запазване на определена растителна покривка или способност на системата да задържа определено количество дъждовна вода.

Този модел променя фокуса от броя извършени дейности към реалното функциониране на зеления актив.

Показателите обаче трябва да бъдат ясно измерими и да отчитат фактори като суша, екстремни валежи и сезонни промени.

Фондове могат да осигурят ресурс и след приключване на строителството

Ръководството разглежда още целеви капиталови фондове, револвиращи фондове и възстановими грантове.

При тези модели първоначалният капитал може да се запазва или допълва чрез приходи, реализирани икономии или регулярни вноски. Върнатите средства могат впоследствие да се използват за други проекти.

Подобни механизми са по-подходящи за по-големи проекти за градска регенерация и системи за устойчиво отводняване, при които могат да бъдат доказани конкретни икономически или експлоатационни ползи.

При по-малки проекти смесването на различни финансови инструменти може да бъде по-практично решение от използването на един универсален модел.

Какво могат да приложат българските общини

Един от най-лесно приложимите подходи е включването на конкретни изисквания за поддръжка още в обществените поръчки.

Те могат да обхващат:

• гаранционна грижа за растителността;
• минимален процент на прихващане на дърветата;
• план за поливане;
• мониторинг на почвата;
• измерими показатели за задържане на вода;
• отделно определен бюджет за поддръжка.

При по-мащабни градски зони могат да бъдат тествани и целеви фондове с ясни правила за управление и публична отчетност.

Ключовият принцип е зелената инфраструктура да бъде разглеждана като дългосрочен градски актив, който има измерими функции – охлаждане на средата, осигуряване на сянка, задържане на дъждовни води и подкрепа на биоразнообразието.

Поддръжката трябва да бъде измерима

Практическа следваща стъпка за общините би могла да бъде разработването на пилотни проекти с предварително определен бюджет за целия жизнен цикъл.

При тях могат да се следят разходите за поддръжка, процентът на оцеляване на растителността, ефективността при задържане на вода и необходимостта от последващи ремонти.

Това би позволило да се оцени дали моделите с целево финансиране и плащане според резултата действително подобряват ефективността и намаляват дългосрочните разходи.

Основният извод е, че успехът на зелената инфраструктура зависи не само от инвестицията в нейното изграждане, а и от осигуряването на ресурс за поддръжка през целия период на експлоатация.