Един от най-често задаваните въпроси в градинарството е: „Каква е разликата между мулч и компост?“ И двете съставки често изглеждат сходни – кафяви, подобни на почва, и допринасят за растежа на растенията. Защо тогава не са едно и също?

Краткият отговор е, че компостът обикновено е с по-фина текстура, използва се за отглеждане на растения на различни етапи от тяхното развитие и е полезно допълнение към почвата. От друга страна, мулчът се разстила върху почвата, за да я предпази, и може да бъде част от озеленителните ви решения за двора.

Това обаче е твърде опростен отговор, защото има области, в които функциите им се припокриват – например домашният компост може да служи както като тор, така и като мулч.

Какво е мулч?

Мулчът може да бъде органичен или неорганичен. Органичният мулч се състои от разложени материали, включително слама, дървесни стърготини, домашен компост, окосена трева и паднали листа.

Той предпазва почвата от замръзване през зимата, защитава откритата почва и подхранва растенията – от зеленчуковата градина до розите. Често използвам компоста от стари саксии и контейнери като мулч, след като приключат с отглеждането на растения. Въпреки че има малка хранителна стойност, този компост е добър подобрител на почвата.

Неорганичният мулч включва материали като камъни, шисти, чакъл и дори декоративни стъклени мъниста. Те се използват за декоративни и защитни цели – задържат влагата, потискат плевелите, възпират вредителите, изолират от студа и предпазват почвата от ерозия.

Неорганичният мулч често присъства в алпинеумите, където предпазва нискорастящите растения от вредители и прекалена влага, която може да причини загниване на листата и стъблата.

Плюсове и минуси на мулчирането

Органичният мулч обикновено се нанася в дебел слой върху лехи и бордюри – важен елемент в есенната подготовка на градината. Той защитава и подхранва почвата, като я поддържа влажна, блокира светлината за плевелите, обогатява почвата и я предпазва от ерозия.

Все пак има ситуации, в които органичният мулч може да създаде проблеми. Например, домашен мулч, съдържащ компостирани плевели, може да включва семена, които ще покълнат, след като се разпространи в градината.

Грешка е мулчът да се наслагва върху стволовете и стъблата на дърветата – това може да доведе до тяхното загниване. Освен това някои мулчове, като дървесни стърготини и слама, могат да предоставят убежище на охлюви и други вредители.

В райони, предразположени към горски пожари, сухият мулч представлява риск от запалване.

Неорганичният мулч – камъни и чакъл – изглежда елегантно, потиска плевелите и е безопасен в пожароопасни зони. Но той не подхранва почвата, може да доведе до уплътняване и също да приюти вредители. Освен това първоначалната му цена е по-висока, въпреки че трае по-дълго и се нуждае от по-рядко подновяване.

Какво е компост?

Повечето дворове имат място за компостер, а много градинари правят свой компост от градински отпадъци и кухненски обелки. Това е икономично, екологично и сравнително лесно за изпълнение.

Търговският компост съдържа смес от разложени органични материали като кокосови влакна, зелени отпадъци и дървесни стърготини и най-често се използва за отглеждане на растения. Има специализирани компости за различни етапи – например компост за семена, който отговаря на нуждите на младите разсади, без да ги претоварва с хранителни вещества.

Когато разсадът развие няколко „истински“ листа, се премества в саксиен компост, богат на хранителни вещества за силен растеж. Саксиеният компост е подходящ и за зрели растения, включително дървета и храсти в саксии.

Съществуват и специални компости за киселинолюбиви растения като рододендрони и боровинки.

Плюсове и минуси на компоста

Компостът е от съществено значение за отглеждане на здрави растения, но закупуването му може да е скъпо, особено ако е необходим в големи количества за подобряване на почвата или запълване на лехи. В такива случаи използвам домашния компост, който подобрява структурата на почвата, увеличава микробната активност и способността й да задържа влага и хранителни вещества.

Компостирането е по-добро за растенията от синтетичните торове и намалява отпадъците, като използва градинските и кухненските остатъци. Все пак има някои недостатъци – отнема време за разграждане, някои материали не са подходящи за компостиране, а ако купчината не се загрява достатъчно, семената на плевелите оцеляват и покълват, когато компостът се използва.

За щастие, такива нежелани растения лесно се окопават и оставят да изгният на място като зелен тор.