Кейлът произхожда от семейство Кръстоцветни (зеле, броколи, брюкселско зеле). Познат е още като къдраво или листно зеле. Той е суперхрана, която предпочитат всички онези, които държат на здравето си, а и на тънката талия, защото е вярно правилото: „И нека храната бъде твое лекарство и лекарство – твоята храна“. Все повече хора преминават към вегетарианството и е добре да похапват кейл, защото той съдържа много протеини (почти колкото рибата), което, според съвременните научни изследвания, изобщо не означава, че подлагаме организма си на лишения от основни хранителни вещества. Тъкмо обратното – внасяме ги в организма си в много по-чист вид и както казва Учителят Петър Дънов „лишаваме го от негативните емоции при убийството на животните, които натрупват в месото вредни за физическото и духовното ни израстване вещества и енергии“.

Нека сега погледнем към колбите и химичните таблици, според които в 100 g къдраво зеле се съдържат: ниацин (витамин B3) – 1,2 mg, фолат – 62 μg, витамин А – 240,5 μg, витамин C – 93,4 mg, витамин К – 389,6 μg, калций – 254 mg, магнезий – 33 mg, калий – 348 mg, цинк – 0,4 mg. Нетните въглехидрати в същото количество кейл са 0,2 g, фибри – 4,1 g, протеин – 2,9 g, калории – 35 kcal, вода – 89,6 g.

Ако вече сте убедени, че искате да „поканите“ този уникален зеленчук в градината, респективно на трапезата си, ТУК можете да откриете семена за различни сортове от нашите партньори от Агро Градина.

История на културата

Brassica oleracea var. sabellica е познато от древността, когато се е използвало предимно като лекарство. Има запазени писмени сведения от гръцки лекари и ботаници, които го предписват при проблеми със сърцето (понижава холестерола), очите (съдържа много лутеин) и за подобряване на костната плътност (съдържа високи дози калций). В кулинарията набира популярност през XVI в.Първоначално се отглежда в Северна Америка, а по-късно и в други части на САЩ и Канада. Постепенно добива популярност и в Европа.

Видове

Има четири основни вида кейл:

Къдраво зеле: Най-популярният вид. Листата са накъдрени, което ги прави доста декоративни. Хибридните сортове F1 са много по-сладки от по-старите сортове, които могат да бъдат горчиви.

Обикновен листен: По-високо и по-грубо, така че обикновено е по-добре да се ядат младите издънки през пролетта, а не есенните листа.

Рапичен: Отглежда се заради нежните си млади издънки през пролетта. Засява се където ще зрее, тъй като не обича разсаждане.

Копиево зеле: То е кръстоска между къдраволистно зеле и обикновено листно зеле. Берат се младите листа през ноември, след това през пролетта се събират листните странични издънки. Можете да използвате и незрелите цветни глави, които се готвят като броколи.

Сортове къдраво зеле

Най-популярни са Къдрав кейл Тинторето, Черна Тоскана, Сибирски кейл, Зелено джудже навито, Неро ди Тоскана, Редбор, Премиер, Червен руски, Уинтербор и др. Всички сортове са подчертано студоустойчиви, издържат до температура -20°С.

Сибирският кейл е с най-твърди листа. Издържа на сурови температури, устойчив е на вредители.

Сортър Редбор е с дълбоко лилаво-червени листа и е идеален за салати.

Къдравият кейл и е един от най-често срещаните сортове. Той е сладък, мек и се отличава с къдрави и набръчкани листа. Расте много бързо – готов е за бране около 45 дни след засяване!

Червеният Руски кейл, както се разбира от името, има червени листа и също е устойчив на ниски температури.

Предлагат се и микс семена от кейл на лента, готова за засаждане.

Технология на отглеждане

Почва

Почвата за кейла трябва да е с алкална реакция (варовита) с рН 5.5-6.8. Трябва да е добре дренирана и подхранена предварително.

Подготовка на мястото

Подгответе повдигната, добре дренирана леха. Добавете торф или компост в съотношение 1:1. Препоръчва се при сеитба да има по около 20 cm² за всяко младо растение. Пресаждането става на фаза 3-4 лист. Не трябва да се преполива, но и да не се допуска засушаване. При постоянно засаждане е необходимо да има около 45 cm² за всяко растение. За спестяване на място, можете да засаждате шахматно.

Избор на място и сеитба

Изберете слънчево или полусенчесто място (за пролетна сеитба).

За най-добри резултати семената се засяват от март до април в леха на редове през 15-20 cm един от друг. Дълбочината е около 13 mm. Покрийте с пръст и полейте добре.

За ранна култура – сейте в оранжерия в предварително затоплена почва, а през юни – за по-късна култура.

 Как да се грижим за кейла?

Укрепете добре почвата около всяко растение и поливайте добре, като оставяте само горния слой да изсъхне. Пазете от засушаване през периоди на сухо време. За да намалите изпаряването на вода, както и поникването на плевели – мулчирайте. Растенията ще се развият за период от 70-90 дни (при директна сеитба), в зависимост от сорта.

Нужно е почвата да се подхранва периодично (на 50-60 дни) с комбиниран тор (препоръчва се и био тор).

За да запазите растенията от вредители, периодично премахвайте грубите и наранени листа.

Прибиране на реколтата

Рецепти с кейл

Ето няколко идеи за здравословни, веган рецепти с кейл.

Баница с киноа, кейл и маслинова тапенада

Кейлът се задушава в подсолена вода с оцета за около 5-6 минути. Извадете и отцедете. Когато изстине, накълцайте, като премахнете по-грубите жилки. Смесете с яйцата (по желание), маслиновата тапенада и киноата. Тук е мястото и на другите невегетариански продукти – сирене и кисело мляко със сода. Разбъркайте внимателно и започнете да навивате корите с плънката, като добавяте зехтин.
Печете в предварително загрята фурна на 180 °С за около 30 минути (да се получи златиста коричка).

Източник: cveten-labirint.eu