Първоначално градското градинарство се заражда в Ню Йорк през не толкова далечната 1973 г. По това време в Манхатън, считан за един от най-неподдържаните райони в града, имало голямо запустяло парче земя, което с времето било заприличало на бунище. Тогава художничката и зелен активист Лиз Кристи решава да се опита да придобие собственост на този публичен терен. Не след дълго тя превръща мястото от градско сметище на прекрасна градина и… така се ражда градското градинарство. За кратко време много хора се вдъхновяват от идеята на художничката и започват да се занимават с градско земеделие, като за няколко години броят на този тип градини само в Ню Йорк нараства на близо 700.

Друг пример за голям град, в който градското градинарство е особено разпространено е Детройт. Преди години той се явява център на автомобилната индустрия на САЩ, но впоследствие се превръща в западащ и обезлюдяващ град, в който голяма част от жителите са безработни, а много от имотите – празни и неизползваеми. Точно това подтиква местните хора да се преориентират към произвеждане на прясна био продукция в градски условия. Не след дълго градинарството в града се разраства дотолкова, че Детройт спокойно може да бъде наричан „световна столица на градското земеделие”.

Този тип градинарство става популярно в Европа към края на XX век, като най-много бива развито в Берлин. През 2009 г. група ентусиасти се захващат с префасонирането на пространството около площад Мориц – една от по-запустелите площи в немската столица. Не след дълго там разцъфва най-известният обект на градско градинарство в Берлин – „Градините на принцесата”. Продукция, събрана от лехите и, или се продава, или се готви в обща кухня, за да могат да и се насладят всички, сподпомогнали за отглеждането. Друг отявлен пример на градското градинарство в немската столица е затвореното летище „Темпелхоф”, където част от около 7000 кв. км площ е осеяна с лехи, които да могат да се използват за нуждите на населението.

 

Друг пример от последните години е най-голямото чешко сдружението на градски градинари – „Кухничка”. То е създадено в Прага от жена, която по това време била в майчинство и решила да уплътни времето си с нещо полезно и приятно. Освен с отглеждането на плодове и зеленчуци обаче, активистите от „Кухничка” организират лекции, упражнения по компостиране и кулинарни изложби.

 

Кое кога да засадим?

• Февруари – моркови, магданоз, репички, грах, лук, летен чесън, зимен лук, спанак и хрян
• Март – моркови, магданоз, репички, грах, салата, спанак, копър, арпаджик, летен чесън, лук рязанец, киселец, ранни картофи и летни репички
• Април – летни репички, тиквички, спанак, киселец, копър, ранни картофи, тикви, пъпеши, дини, домати, захарна царевица, главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, брюкселско зеле, салатно цвекло, краставици и фасул
• Май – краставици, фасул, захарна царевица, копър, пипер, главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, цикория, зелен фасул
• Юни – главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, краставици, ци­кория, захарна царевица, копър, зелен фасул, алабаш, салатно цвекло, салата и късни картофи
• Юли – алабаш, салатно цвекло, краставици, салата, зелен фасул, копър, късни картофи, спанак и ряпа
• Август – ряпа, спанак, копър, картофи, киселец, зимна салата, зимен лук
• Септември – зимна салата, спанак, киселец, зимен лук
• Октомври – спанак
• Ноември – моркови, магданоз, грах, лук арпаджик, зимен чесън и хрян