Г-н Бос, представете накратко ELCA.

В нея членуват организации от 27 държави, както и около 200 ангажирани компании. Имаме офис в Брюксел и се занимаваме с европейско лобиране, т.е. активно участваме в политическия процес.

Какви са впечатленията Ви от българската асоциация?
Според мен тя се развива доста добре. Виждам много ентусиазъм, когато се срещам с хората от бранша – ландшафтни специалисти и градинари. Те са изключително мотивирани. Разбира се, има и редица предизвикателства – най-вече свързани с развитието на градовете и обществените пространства.

Забелязвам, че все още има силен интерес към озеленяване в частните домове и градини. Вижда се влияние и при хотелите и жилищните комплекси. Надявам се обаче, че в бъдеще ще има повече проекти, базирани на обществени поръчки, както и по-широко развитие на зелените площи в публичните пространства.

Влияят ли европейските проекти върху българските? Какви са сходствата и разликите в тенденциите и проблемите?
Бих казал, че България все още има дълъг път да извърви. В много европейски държави ландшафтната архитектура се развива в много по-функционална посока – тя вече не е толкова декоративна.

Все по-голямо значение имат биоразнообразието, управлението на водите и други технически аспекти. Това са тенденции, които навлизат сериозно в сектора и вярвам, че България също ще ги настигне.

Надявам се българските предприемачи и компании да посещават страни като Германия, Франция, Нидерландия или дори Финландия, за да видят, че развитието върви към по-естествени и природосъобразни решения.

Все още има много декоративни проекти – и те са наистина красиви – но светът се движи към разбирането, че зеленината не е просто украса, а има и важна функционална роля.

Какви са най-новите политики в Европа, свързани с ландшафтния сектор?
Законът за възстановяване на природата е ключов фактор. В рамките на този закон градската среда е важен фокус, по който работим активно в Брюксел.

Също така има редица финансови механизми, които оказват влияние. При много от проектите, финансирани от Европейския съюз, вече е задължително да се включва природен елемент. Природата се превръща в съществена част от строителните проекти и това развитие се случва много бързо.

Затова бих казал, че професията на градинаря остава много перспективна.

Относно наградите – на какви критерии се базирахте при оценяването?
Оценката ми се базира на цялостното впечатление – как изглежда проектът като цяло. Разбира се, има и много технически детайли. Би било чудесно всички обекти да се посетят на място, но при над 70 проекта това е невъзможно.

Когато обаче видиш толкова много проекти, можеш ясно да проследиш развитието спрямо предходни години – и то наистина е налице. Все повече компании представят своите проекти, което е изключително важно.

Важно е ландшафтните специалисти не просто да показват работата си, а да говорят за нея и да се гордеят с нея. Това повишава обществената информираност за професията и помага за привличането на нови кадри.

Младите хора днес са много по-ориентирани към природата – те искат качествена среда за живот, искат да спортуват в приятна обстановка и да разбират природата по-добре от предишните поколения. Затова е важно специалистите да осъзнават значението на своята работа – не просто като изпълнение, а като въздействие върху обществото и хората, които използват тези пространства.

И накрая – какви са бъдещите Ви планове и сътрудничеството Ви с България?
Надявам се да мога да подкрепя България, особено по отношение на политическите дейности. Знам, че тук има много предизвикателства – включително честа смяна на политиците.

Често чувам аргумента, че няма пространство за развитие заради автомобилите. Но ако погледнете – в центъра на града има шестлентови булеварди. Това всъщност е пространство, което е заето от коли, а би могло да бъде използвано за зелени площи.

Най-ценният ресурс в София е именно градското пространство, което в момента е доминирано от автомобилите. То трябва да стане част от природната и градската трансформация.

Предстоят сериозни решения, преди градът и страната да отговорят на изискванията, които идват както от Европейския съюз, така и от глобалните тенденции.

Има много работа – но това е добра новина за ландшафтните специалисти.