Дворът вече не се възприема само като зелена площ около къщата. Все по-често той се превръща в пълноценно продължение на жилището – място за почивка, работа, хранене, срещи с приятели и време далеч от екраните. Международни проучвания показват, че тази тенденция е особено силна сред поколението Z. За българския пазар тя е интересна най-вече при новото строителство на къщи, затворените комплекси и имотите в периферията на големите градове.

Данни от проучване на Rocket Mortgage в САЩ показват, че 87% от представителите на поколението Z биха платили повече за дом с двор, а 86% – за специално обособено пространство за забавления на открито.

Тези проценти не могат директно да бъдат пренесени върху българския пазар, но показват по-широка промяна в представите за качествено жилище – външното пространство все повече се разглежда като реална част от използваемата площ на дома.

Какво означава тази тенденция за България?

В български условия темата има особено значение за къщите около София, Пловдив, Варна, Бургас и останалите големи градове, както и за новите жилищни комплекси с ниско застрояване.

Промяната в начина на работа и по-голямата гъвкавост при дистанционната заетост също засилват интереса към жилища, които предлагат повече пространство извън основните помещения.

За купувача дворът вече може да означава:

• място за семейно хранене;
• зона за работа на открито;
• пространство за деца;
• градина;
• място за спорт и почивка;
• зона за гости;
• по-голяма дистанция от съседните имоти.

Това променя и задачата пред инвеститорите и архитектите. Не е достатъчно към къщата просто да има определена площ земя – необходимо е тя да бъде проектирана като функционално пространство.

„Третото пространство“ между дома и обществения живот

В архитектурата и градската култура все по-често се използва концепцията за т.нар. „трето пространство“ – място извън традиционните зони за работа и ежедневен домашен живот.

При еднофамилните жилища дворът може да изпълнява именно тази функция.

Той може едновременно да бъде лично пространство за почивка и социална среда за срещи със семейство, приятели и съседи.

За българските жилища това е особено актуално през голяма част от годината, когато климатичните условия позволяват активно използване на откритите площи.

Как да бъде организиран функционален двор

Една от най-важните зони е мястото за сядане и общуване.

При достатъчно пространство могат да бъдат оформени няколко различни функции – например кът за хранене, по-мека зона с дивани и кресла и отделно място за почивка.

При по-малките дворове е по-подходящо използването на модулно и лесно преместваемо обзавеждане.

Пейки с пространство за съхранение, табуретки и малки помощни маси позволяват една и съща площ да се използва по различен начин според конкретната ситуация.

Външната кухня не е задължителна

Пълноценната външна кухня може да бъде сериозна инвестиция и невинаги е необходима.

При по-компактните дворове добър резултат може да се постигне с:

• зона за грил;
• маса за хранене;
• помощен плот;
• място за напитки и сервиране;
• компактно външно осветление.

По-важна от размера е логичната връзка между вътрешната кухня и външната зона за хранене.

При новото строителство тази връзка може да бъде заложена още в проекта чрез големи плъзгащи врати, директен излаз към терасата или покрита външна зона.

Сянката е критична за българския климат

При проектирането на двор у нас трябва да се обърне особено внимание на слънцезащитата.

Открито пространство без достатъчна сянка може да остане практически неизползваемо през най-горещите летни часове.

Решенията могат да включват перголи, сенници, чадъри, растителност и навеси.

При новите къщи е добре ориентацията на сградата и зоните за почивка да се разглеждат заедно още в началната фаза на проектиране.

Зеленината не трябва да бъде само декоративна

За много собственици именно зеленината е основната причина да изберат къща вместо апартамент.

Затова дворът не трябва да се превръща изцяло в настилка.

Комбинацията от дървета, тревни площи, храсти, цветни зони и настилки създава по-приятна среда и позволява по-добро разделяне между различните функции.

Дърветата могат да осигурят и естествена сянка, а правилно подбраната растителност помага за създаването на повече уединение.

Осветлението удължава използването на двора

Едно добре организирано външно пространство трябва да функционира не само през деня.

Мекото декоративно осветление, светлинните гирлянди и локалното осветяване на отделни зони позволяват дворът да бъде използван и вечер.

При проектирането е важно да се предвиди баланс между функционална светлина, безопасност и комфорт, вместо цялото пространство да бъде силно осветено.

Уединението става част от стойността на имота

За крайградските комплекси и редовите къщи ключов проблем често е близостта между отделните имоти.

Паравани, зелени огради, вертикална растителност и внимателно позиционирани архитектурни елементи могат да създадат усещане за лично пространство, без дворът да бъде напълно изолиран.

Това е важна тема и за инвеститорите – добре организираната дистанция между съседните дворове може да бъде реално конкурентно предимство на проекта.

От квадратни метри към качество на пространството

Тенденцията показва и по-голяма промяна на жилищния пазар.

Купувачът все по-често оценява не само квадратурата на сградата, а целия начин на живот, който имотът предлага.

Къща с по-малка застроена площ, но с добре проектиран двор, покрита тераса, зеленина и функционална външна зона може да бъде по-привлекателна от по-голямо жилище без подобни пространства.

За българските инвеститори това означава, че при новите крайградски проекти дворът вече не трябва да бъде разглеждан като остатъчната площ след разполагането на сградата.

Той постепенно се превръща в част от самия жилищен продукт.