Разберете как да отглеждате божури, за да се насладите на техните великолепни, дълготрайни цветове, които внасят вечна елегантност във всяка градина.

Знанието как да отглеждате божури е основно за всеки градинар, защото красотата на тези многогодишни любимци е почти ненадмината. Всяка година, макар кратък, сезонът на пищния им цъфтеж се очаква с нетърпение заради впечатляващите цветове с размер на чиния и невероятния им аромат.

Малко други растения се конкурират с божурите по големина и разнообразие на цветовете – от чисто бяло, през жълто и коралово, до розово и наситено пурпурно, с възможности за единични, полу-двойни и двойни форми. Засадени в цветни лехи, като рязани цветя или бордюр край пътека, божурите добавят цвят, изящество и елегантност.

Всяка година те умират през зимата, но напролет се възраждат с пурпурно-зелена зеленина, растейки пред очите ви и предлагайки впечатляващ спектакъл. Те безспорно заслужават място във всяка градинска композиция.

Деликатни, но издръжливи, след като разберете кога и как да ги засадите, божурите ще се превърнат в гордост на двора ви.

Видове божури и техните особености

Съществуват три основни вида божури: тревисти, дървесни и междусекционни (хибридни). Избирайки ранни, средни и късноцъфтящи сортове, можете да удължите сезона им до шест седмици – от средата на май до края на юни.

– Тревисти божури: класически и вечни, с храстовидна, компактна форма, които всяка зима се оттеглят под земята.
– Дървесни божури: храстовидни, достигат около 1,2 м височина и не умират в края на сезона. Цъфтят от април до май.
– Междусекционни (хибридни) божури: по-редки и скъпи, съчетават качества на дървесни и тревисти видове – наситени цветове, дълъг цъфтеж и фина зеленина.

Популярните тревисти божури са чудесен избор за цветни лехи, тъй като впечатляващите им цветове се появяват всяка година. Те често се предлагат като двугодишни растения с гол корен, които не цъфтят през първата година, или като зрели растения в саксии, готови за цъфтеж още при засаждане.

Лесни ли са за отглеждане божурите?

Божурите са лесни за отглеждане, устойчиви и дълголетни – някои растения цъфтят над 100 години! Въпреки че може да минат до четири години, преди да видите първия цъфтеж, търпението се отплаща с дългогодишна красота. Митове за трудното им отглеждане са преувеличени – с правилни грижи божурите ще ви радват всяка година.

Кога и как да засаждаме божури

Най-доброто време за засаждане на божури с гол корен е есента – поне месец преди почвата да замръзне, за да се установят корените. Може да се засаждат и през пролетта, но тогава изискват по-често поливане през лятото.

Божурите обичат пълно слънце, но някои сортове виреят добре и на лека сянка. Най-добре се развиват в добре дренирана почва, богата и с неутрално до слабо алкално pH (6,5 – 7). Избягвайте преовлажнени почви.

При засаждане подгответе дълбока 45 см яма с 15 см компост или добре разложен тор. Засадете така, че короната да е не повече от 5 см под повърхността, а „очите“ да гледат нагоре. Засаждането твърде дълбоко води до много листа, но без цветове.

Грижи за божурите

Плевете на ръка, за да не нараните плитките корени. През първите три години премахвайте пъпките с размер на грахово зърно, за да укрепне растението. Божурите могат да се местят, стига това да става през есента и с минимално нарушаване на кореновата топка.

Не засаждайте на същото място без подмяна на почвата. Може да разделяте растенията при пресаждане, като всяка част трябва да има поне три „очи“.

През есента изрязвайте листата до земята и ги изхвърляйте, за да предотвратите болести. Ако почвата е плодородна, не е нужно подхранване; в противен случай подхранвайте веднъж годишно с балансиран тор.

Връщат ли се божурите всяка година?

Да – божурите са многогодишни и ще се връщат всяка година, без особени грижи, до 60–70 години. Макар цъфтежът им да е кратък, те впечатляват с великолепието си и са дългосрочна инвестиция за всяка градина.

Не случайно в Китай ги наричат „крале на цветята“ и ги ценят от хилядолетия.

Може ли да отглеждаме божури от семена?

Възможно е, но трудно – семената често са стерилни, изискват 2 години за покълване и 5–7 години до първи цъфтеж. Затова този метод е подходящ само за най-упоритите градинари.