Мащерка, див риган, мента, шипка, глог и хвойна – за много хора това са просто растения, които срещат по време на разходка. За билкаря Мартин Караджов обаче зад всяко от тях стоят сезон, правилен момент за бране, начин на обработка и знания, предавани между поколенията.

Интересът му към билките започва още като ученик, след посещение на предприятие за билкови продукти в Швейцария. По-късно работата му във фармацевтична компания отново го среща с растения, които познава още от детството благодарение на своите баба и дядо. Днес в „Дивата билкова ферма“ той работи с десетки видове лечебни растения и се опитва да съхрани познанието за тях.

От мащерката и ригана до над 150 вида растения

Началото е с добре познати билки – мащерка и диворастящ риган. С времето интересът се разширява, а натрупаните знания обхващат над 150 вида лечебни растения.

Не при всички растения се събира една и съща част. При едни се използва целият стрък, при други – само листата, цветовете, плодовете или корените. Именно това прави билкарството много повече от обикновено бране – необходимо е да се познават растението, неговият жизнен цикъл и подходящият момент за събиране.

Как се намират редките билки?

Според Караджов отговорът е сравнително прост – с много ходене, наблюдение и познаване на местността.

С годините той открива разнообразни растения дори в наследствени семейни имоти. По думите му на площ от около 500 кв. м са били установени десетки различни лечебни растения. Практиката постепенно създава и собствен календар за събиране – знание кога определен вид е в най-подходящата си фаза.

Кога се берат билките?

Няма един сезон за всички растения.

В различните части на годината идва времето на различни видове. В периода, за който разказва Караджов, например се събират дивата мента и червеният риган, а след тях започва сезонът на плодовете – синя хвойна, шипка и червен глог.

Това е полезно правило и за домашната градина: билките не трябва да се режат просто когато имаме свободно време. Подходящият момент зависи от вида и от частта на растението, която ще използваме.

При отглеждането им в двора е добре да се следят няколко основни принципа:

• растенията да бъдат правилно разпознати;
• да се събират само здрави части;
• да не се берат непосредствено след третиране с препарати;
• да се използват чисти ножици или нож;
• при сушене растенията да бъдат защитени от влага и директно силно слънце;
• изсушените билки да се съхраняват на сухо и тъмно място.

Можем ли да си направим билкова градина у дома?

Да. За домашния двор най-разумно е да започнем с няколко познати и сравнително лесни за отглеждане растения – например мащерка, риган, мента, маточина, лайка или невен.

Важно е обаче да се съобразим с различните им изисквания. Ментата например предпочита повече влага и може бързо да завземе свободното пространство, докато мащерката и риганът се чувстват добре на по-сухи и слънчеви места.

Добрата билкова градина не е задължително голяма. Тя може да бъде оформена в отделна леха, около пътека, в повдигнати лехи или дори в големи съдове на терасата.

От растението до готовия продукт

Една от идеите зад „Дивата билкова ферма“ е посетителите да виждат не само готовото пакетче чай, а целия път на растението – от събирането и почистването до обработката и сушенето.

Караджов планира пространство, в което хората да могат да проследяват този процес и да се запознават с различните растения и традиционните начини за използването им.

Това е особено важно днес, когато голяма част от потребителите познават билките само като готов продукт от магазина.

Старите рецепти отново привличат интерес

Във фермата се пазят и възстановяват традиционни рецепти – билкови напитки, сушени плодове, сиропи, сладка и различни домашни продукти.

Основната идея е хората отново да видят как предишните поколения са използвали наличното в природата и в градината. Именно затова мястото е създадено и с образователна цел – посетителите да могат да се запознаят със старите рецепти и с начина, по който растенията се събират и обработват.

Интересът според Караджов расте. Фермата получава множество въпроси чрез социалните мрежи, организира турове и излети, а през годината е провела и традиционен билкобер и фестивал, включващ събиране на растения и представяне на билкови продукти.

Билките не означават автоматично „безопасно“

Традиционната употреба на лечебните растения е част от българската култура, но е важно да се прави разграничение между отглеждането и кулинарната употреба на билки и лечението на заболявания.

Някои растения могат да имат противопоказания, да взаимодействат с лекарства или да са неподходящи за деца, бременни жени и хора с определени заболявания. Затова твърденията за лечебни ефекти и безопасност не трябва да заменят консултацията с лекар или фармацевт.

Защо си струва да отглеждаме билки в двора?

Билковият кът може да бъде едновременно красив, ароматен и практичен. Част от растенията привличат пчели и други опрашители, други могат да се използват в кухнята, а самото им отглеждане помага да познаваме по-добре сезоните и природните процеси.

Историята на „Дивата билкова ферма“ показва и нещо друго – че знанията за растенията могат да бъдат съхранени само когато се предават. От разпознаването на дивия риган до правилното сушене на ментата, това е опит, който се натрупва с години.

И може би най-доброто начало е съвсем малко: няколко билки в собствената градина и желание да научим повече за тях.

Какви билки можем лесно да отглеждаме в двора?
Подходящи за домашна билкова градина са мащерка, риган, мента, маточина, лайка и невен. Повечето ароматни средиземноморски билки предпочитат слънце и добре дренирана почва, докато ментата се развива добре при повече влага.

Кога се берат билките?
Няма универсален срок. Моментът зависи от растението и използваната част – листа, цвят, плод, корен или цял стрък.

Как се сушат билките?
След почистване билките обикновено се сушат на проветриво и сухо място, защитено от влага и прекомерно директно слънце, а след това се съхраняват в сухи съдове.