С края на лятото и постепенното понижаване на температурите започва един от най-важните периоди за възстановяване на тревните площи. След седмици на горещини, силно слънце и евентуално засушаване тревният чим получава възможност отново да развива активна коренова система.

Именно затова началото на есента често е подходящо време за аериране на тревната площ. Но има важно условие – процедурата не трябва да се извършва прекалено рано, докато тревата все още се намира в летен покой.

При хладносезонните тревни видове активният растеж се засилва отново при по-хладно време, а кореновото развитие е най-силно през пролетта и есента.

Какво представлява аерирането на тревната площ?

С времето почвата под тревата може да се уплътни вследствие на ходене, движение на машини, игра на деца, домашни любимци или строителни дейности.

При силно уплътнена почва се намалява количеството кислород около корените, затруднява се проникването на вода и хранителни вещества и кореновата система започва да се развива по-плитко.

Аерирането има за цел да отвори почвата и да подобри движението на:

• въздух;
• вода;
• хранителни вещества

към кореновата зона.

Най-ефективният метод при силно уплътняване е т.нар. core aeration, или аериране с кухи работни органи, при което от почвата се изваждат малки цилиндрични пробки.

Този метод е по-ефективен срещу уплътняването от обикновеното пробиване с плътни шипове, защото реално освобождава място в почвения профил.

Защо началото на есента е подходящо време?

След продължителни летни горещини много тревни видове намаляват растежа си и могат да преминат в летен покой.

Това е защитен механизъм, а не непременно признак, че тревата е загинала.

Например ливадната метлица (Poa pratensis) може да покафенее при засушаване, като надземната част временно спира активния си растеж, докато основата на растението и корените остават жизнени. След възстановяване на влагата тревата може отново да се раззелени.

Аерирането обаче представлява механично натоварване за тревния чим.

Затова най-добри резултати се получават, когато процедурата се извършва в период на активен растеж, така че тревата да може сравнително бързо да възстанови нарушените участъци.

За хладносезонните треви късното лято и началото на есента обикновено осигуряват именно такива условия.

Кои треви спадат към хладносезонните?

В тревните смески за декоративни площи се използват различни видове, които реагират добре на по-хладните условия през пролетта и есента.

Сред тях са:

Ливадна метлица (Poa pratensis) – образува плътен тревен чим и се разпространява чрез подземни коренища.

Финолистни власатки (Festuca spp.) – група треви с фини листа и сравнително добра устойчивост на засушаване.

Тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea) – вид с по-дълбока коренова система и добра устойчивост на натоварване.

Английски или пасищен райграс (Lolium perenne) – бързо поникващ и устойчив на утъпкване вид, широко използван в тревни смески.

Това са и официално използваните български наименования за съответните видове.

Ако планирате нова морава или есенно презасяване, вижте и материала на Stroitelbg.bg за това кога е най-подходящото време за засяване на райграс.

Как да разберем дали тревата все още е в летен покой?

Кафявият цвят не означава автоматично, че моравата е загинала.

При засушаване някои тревни видове временно ограничават растежа си и изсушават част от листната маса, за да съхранят жизненоважните части на растението.

Най-сигурният практически подход е да се наблюдава дали след понижаване на температурите и възстановяване на влагата започва нов растеж.

Ако тревата:

• започва да възстановява зеления си цвят;
• образува нови листа;
• отново се налага редовно косене,

това е добър знак, че активният растеж се възобновява.

При тревни площи, силно засегнати от суша, е разумно първо да се осигури умерено поливане и да се изчака видимо възстановяване, преди да се започне по-агресивна механична обработка.

Не всяка морава има нужда от аериране

Една от честите грешки е аерирането да се превърне в задължителна ежегодна процедура независимо от състоянието на тревната площ.

То е най-полезно там, където има реално уплътняване на почвата.

По-често се нуждаят от аериране:

• тревни площи с интензивно движение;
• дворове, използвани активно от деца или домашни любимци;
• тревни площи около новопостроени сгради;
• терени след мащабен ремонт;
• участъци, по които е преминавала строителна техника;
• тежки глинести почви;
• места със затруднено попиване на водата.

Постоянният трафик е една от основните причини за уплътняване, а аерирането се препоръчва именно когато това започне да влияе върху развитието на тревата.

Тестът с отвертка може да даде бърз ориентир

Има лесен начин да се направи предварителна проверка.

След дъжд или умерено поливане, когато почвата е влажна, но не подгизнала, опитайте да вкарате дълга отвертка вертикално в почвата.

Ако тя прониква сравнително лесно, почвата вероятно не е прекомерно уплътнена.

Ако срещате силно съпротивление още близо до повърхността, това може да бъде признак за уплътнен слой.

Важно е тестът да се направи на няколко места, защото състоянието на почвата може значително да се различава в отделните части на двора.

Още признаци за уплътнена почва

Обърнете внимание и ако:

• водата попива много бавно;
• след дъжд се образуват локви;
• тревата изтънява в натоварените участъци;
• корените са плитки;
• почвата е твърда дори при умерена влажност;
• появяват се оголени петна.

Уплътняването може да доведе до по-слаб растеж на корените, по-лош дренаж и постепенно разреждане на тревния чим.

А оголените участъци впоследствие създават възможност за развитие на плевели.

За борбата с един от най-честите проблеми в тревните площи вижте и практическото ръководство на Stroitelbg.bg за премахване на глухарчетата от тревната площ.

Тревният филц е друг сигнал, но не бива да се бърка с окосената трева

При тревната площ може постепенно да се образува тревен филц – плътен слой от частично разградени стъбла, корени и други органични части между зелената растителност и почвената повърхност.

Той не е просто слой от прясно окосена трева.

Когато стане прекалено дебел, може да ограничи движението на вода, въздух и хранителни вещества към почвата.

Аерирането може да помогне за намаляването му, защото извадените почвени пробки попадат върху повърхността и подпомагат биологичното разграждане на органичния слой.

Това е важно разграничение, тъй като правилното мулчиране на тревните площи не е същото като натрупването на прекомерен тревен филц.

Почвата не трябва да бъде нито суха, нито подгизнала

Моментът за аериране зависи не само от състоянието на тревата, но и от влажността на почвата.

При прекалено суха почва кухите работни органи не могат да проникнат достатъчно дълбоко.

Ако почвата е прекалено мокра, тежката техника може дори да увеличи уплътняването.

Най-доброто състояние е умерено влажна почва, която позволява лесно проникване и оформяне на цели почвени пробки.

Колко дълбоко трябва да се аерира?

При професионалните ядкови аератори обикновено се използват кухи работни органи, които проникват приблизително 7–10 см в почвата и изваждат малки цилиндри.

При силно уплътнена площ може да са необходими няколко преминавания в различни посоки.

Извадените почвени пробки не е задължително да бъдат събирани. След изсъхване те могат да бъдат раздробени и постепенно да се върнат в тревния чим.

Аерирането и презасяването работят добре заедно

Есента е подходящ момент да се комбинират няколко възстановителни процедури.

След аериране семената имат по-добър контакт с почвата, а водата и хранителните вещества проникват по-лесно към кореновата зона.

Затова при изтънели тревни площи може да се направи и презасяване.

Практическият ред може да бъде:

1. косене;
2. почистване на повърхността;
3. аериране;
4. презасяване на разредените участъци;
5. подходящо подхранване;
6. равномерно поливане.

Аерирането преди есенно презасяване подобрява контакта между семената и почвата и подпомага поникването.

Stroitelbg.bg разглежда подробно и как да се засеят тревни семена върху съществуваща морава.

Най-голямата грешка е да се гледа календарът, а не тревата

Септември традиционно се приема като отличен месец за основни дейности по моравата.

Но конкретната дата не трябва да бъде водеща.

След горещо и сухо лято тревата може все още да е стресирана. При по-хладна и влажна година активният есенен растеж може да започне значително по-рано.

Затова по-доброто правило е:

не аерирайте само защото е дошъл септември – аерирайте, когато тревата отново расте активно и почвата е умерено влажна.

При правилно избран момент процедурата може да подпомогне възстановяването след летния стрес, да намали уплътняването и да създаде по-добри условия за развитието на плътна и здрава тревна площ през следващия сезон.