Изчезването на познатите и обичани гледки поставя въпрос как се опазва ландшафта в България и има ли нужда от нов закон за това. Актуалните примери са поставянето на голям пилон на Роженските поляни, както и непреставащите строежи по Черноморието. Според Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в момента няма законово основание да се предприемат мерки за опазване ландшафта на поляните, а е необходимо първо да се приеме специален закон. Анализ на експерта на „Зелени Закони“ Тома Белев показва, че в действащото законодателство на България и към настоящия момент има инструменти за управление, устройство и опазване на ландшафта. 

10 закона и техни подзаконови актове, особено такива, по които МОСВ е компетентен орган, изискват мерки за защита на ландшафта. Текстове, засягащи по един или друг начин тази защита, се откриват в Законите за опазване на околната среда, за биологичното разнообразие, за водите, за културното наследство, за горите, за устройство на Черноморското крайбрежие, за устройство на територията, за опазване на земеделските земи, за защитените територии и дори в Закона за пътищата. 

Ландшафтът е сложна съвкупност от природни и антропогенни елементи, която определя визуалния и екологичния характер на даден регион и отразява взаимодействието между природата и цивилизацията. Той се явява фактор на околната среда, който трябва да бъде опазван. Преглед на само два от законите, свързани със защита на природата - Закон за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, доказва, че изпълнителната власт в лицето на МОСВ има инструменти за превантивна защита на ценните ландшафти. Процедурите посочват задължението на министъра на околната среда и водите и директорите на Регионалните инспекции по околна среда и водите да се произнасят дали разглежданите от тях планове, програми, проекти и инвестиционни предложения увреждат ландшафта или не. А басейновите дирекции към МОСВ за отделните райони на водосбори в България имат отговорността да защитават водните обекти. 

Защитени територии и зони, Черноморското крайбрежие и морското дъно, водни обекти и водопади, заливаемата ивица на Дунав и недвижимите културни ценности  - законите посочват, че въздействието върху всички тези ландшафти трябва да се взема предвид при извършването на каквато и да е дейност или инвестиционно намерение.  

Ландшафтът на различни нива се отчита и при изработването на концепции и схеми за пространствено развитие, устройствените планове по реда на Закона за устройството на териториите, областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и програми, националните и регионалните програми и планове, плановете за управление на защитените територии и плановете за управление на речните басейни. 

Опазването на ландшафтите е от жизненоважно значение за хората, тъй като те съхраняват ключови природни ресурси като плодородна почва и чиста вода, подпомагат земеделието и гарантират продоволствената сигурност. Туризмът разчита до голяма степен на привлекателността на девствените пейзажи, които привличат посетители и генерират приходи за местните общности. Освен това непокътнатите екосистеми предоставят ценни услуги като предотвратяване на наводнения и пречистване на водата, намаляват разходите за инфраструктура и защитават икономическите активи от екологични рискове. За да могат не само настоящето, но и бъдещите поколения да се възползват от тези услуги, законите и всички мерки, осигуряващи защитата на ландшафта трябва да се прилагат с най-голяма строгост. 

На фона на наличните закони и процедури за опазване на ландшафта, остава въпросът дали властите имат желание да изпълняват законовите си правомощия и задължения за неговото опазване - и какво в действителност е качеството на това изпълнение.

Защо обаче от „Зелени Закони“ подкрепяме тезата за нужда от специален Закон за ландшафта ще съобщим утре.

Повече за съществуващите законови инструменти за защита на ландшафта: https://www.zelenizakoni.com/novini/zashtita-na-landshafta